Не
мога да замълча пред поредното силово и тендециозно употебяване на
личния живот на хората с цел прокарване на глобални радикални политики
по ограбване на свободата на личността, неприкосновеността на личния
живот, на човешките и граждански права, под общия знаменател на
сигурност и безопасност! И всичко това трябва да се приема за
разумно...
В последните седмици полемиката около домашните раждания - Да ги има или Не, се разгаря в нова светлина - ослепяващо ярка, болезнено изгаряща, шокираща и разделяща обществото на воюващи лагери, оставяща индивида без право да участва пълноправно в собствения си живот и този на децата си, но и неефективна за подобряване на социалната и здравна система. Високо в медиите се надигнаха гласовете на медицински специалисти, които нахъсано и безкомпромисно се обявиха за криминализиране на автономните решения на хората по отношение на раждането на техните деца - процес който от години тече в болниците дресирайки безпощадно всеки един пациент дръзнал да персонализира системата. Кой се ползва от това?
Питам - кога станаха незабелижимо тези колосални промени? От кога основния жалон на хуманността в медицината - индивидуалния подход към всеки пациент, е потъпкан? Как се стигна до там, че инвазивната употреба на медикаменти и медицински манипулации взе такъв връх, че насилието приложено върху личността и тялото на пациента вече е оправдано от медицински цели и постижения, рециклирайки основното верую на Хипократовата клетва - Да не нараняваш ?! Как ние от хора-идивиди се превърнахме в малки неактивни части на една хладнокръвна система? Кой обърна полюсите на ценностната ни ситема и ни тласна към забрава и невежество? Как ние участвахме във вземането на това решение - за нас?
Противниците на личния избор в раждането се сражават с помощта на аргументи като безопасност на раждането в болница, болницата като мярка за намаляване на смъртността при бебета и майки, концентрацията на богат и скъп инструментариум, медикаменти и квалифициран персонал за справяне с различни усложнения, липсата на условия за развитие на извънболнични практики, и липсата на кадри и ресурси за това.
А дали е така и какво всъщност стои зад страховития лозунг за криминализиране на домашното раждане?
Ако внимателно се проучат статистиките, ясно се вижда как страни където моделът на пренатална грижа е акушерски (цялостен, една акушерка следи бременността, раждането и постпартум периода, добре познава своята пациентка и я препраща към специализирана медицинска помощ в случай на необходимост и отклонения от нормалното) и условията на живот позволяват пълноценно хранене и висок до задоволителен стадарт на живот, смъртността на новородените е най-малък. Това лесно може да се отнесе към една от основните функционални различия на тази система от грижи, която е базирана на ПРЕВЕНЦИЯТА, ПРОФИЛАКТИКАТА и РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ на отклоненията. В този модел на грижа отношенията са повече човешки и предразполагат към по-задълбочено и ефективно взаимодействие между пациент - здравен специалист. Доверието към медицинската грижа е по-голямо и резултатите не закъсняват. Семействата остават удовлетворени от грижата и начина, по който са изживели това събитие като лично, семейно и социално. В страните, в които акушерският модел на грижа е добре застъпен, отношението към раждането е хуманно и позитивно, жените са удовлетворени от родилния си опит, и се наблюдава по-висока раждаемост.
Редно е да се запитаме защо световната тенденция в последните години е към органичаване на този модел на грижи, въпреки добрите резултати погледнати от няколко аспекта? Дали това силно влияние на фармацията и технологията върху раждането не се дължи на увеличаване на мощта и желанието за по-голям пазарен дял на фармацевтичните компании? Възможно ли е в наши дни фармацевтичен гигант да притиска правителство за да ползва осигурени пазари, да купува експертни мнения, да влияе на локалната и глобална политика?
Не става въпрос за конспирация, а за съвсем нормални социални и икономически явления с добра почва за развитие. Наклонът е голям...подвеждането лесно...нека мислим.
Иначе медицината, науката, техниката - те имат своето място в човешкия живот, не бива да ги отричаме, но не бива и да стават панацея, заличавайки всички останали аспекти и влияния, връщайки ни в зорите на човечеството, когато нашите предци са били невежи, незнаещи и неможещи - само че за прогреса тогава е работил естественият подбор. Натрупването на знания и умения е било критично за човешкия род. Забравихме как безопасно да употребваме благата на съвремието без да отваряме кутията на Пандора. Станахме пристрастени консуматори, немислещи пациенти, безотговорни родители, защото над нас се провъзгласи един по-висш организъм - политическата СИСТЕМА държава..и станахме зависими, поребени от собственото си необуздано влечение към сигурността и покоя. Сега няма кой да се погрижи за този прогрес в условия на искуствено наложено профанизиране и поддържане на невежи, некомпетентни, неспособни и зависими хора, освен самите хора да получат мотив да станат независими, информирани и способни да оцеляват - чрез своите решения....Това е предизвикателството - ще осъзнаем ли навреме къде свършва пързалката, по която стремително се спускаме надолу "ЗАБАВлЯвАЙКИ" се (да решаваме ежедневните си проблеми) и забравяйки за собственото си място, изграждане и израстване като индивиди първо, и после като общество? Ще осъзнаем ли достатъчно бързо какво всъщност се случва и какви са глобалните процеси протичащи скрито зад различни политики и лозунги? Мислете...действайте - съграждащо с Мъдрост и Любов!
И не забравяйте: науката доказа, че децата започват да учат още като ембриони. Всяка мисъл, емоция и действие оставят траен отпечатък върху личността и тялото на детето в утробата! Нашите постъпки по време на бременността и раждането, нашето отношение и действия ще изградят утрешния свят! Свят на творчество и автономност или свят на невежество и зависимост - ние избираме!
Раждането е повече от политика - то е въпрос на оцеляване на вида!
В последните седмици полемиката около домашните раждания - Да ги има или Не, се разгаря в нова светлина - ослепяващо ярка, болезнено изгаряща, шокираща и разделяща обществото на воюващи лагери, оставяща индивида без право да участва пълноправно в собствения си живот и този на децата си, но и неефективна за подобряване на социалната и здравна система. Високо в медиите се надигнаха гласовете на медицински специалисти, които нахъсано и безкомпромисно се обявиха за криминализиране на автономните решения на хората по отношение на раждането на техните деца - процес който от години тече в болниците дресирайки безпощадно всеки един пациент дръзнал да персонализира системата. Кой се ползва от това?
Питам - кога станаха незабелижимо тези колосални промени? От кога основния жалон на хуманността в медицината - индивидуалния подход към всеки пациент, е потъпкан? Как се стигна до там, че инвазивната употреба на медикаменти и медицински манипулации взе такъв връх, че насилието приложено върху личността и тялото на пациента вече е оправдано от медицински цели и постижения, рециклирайки основното верую на Хипократовата клетва - Да не нараняваш ?! Как ние от хора-идивиди се превърнахме в малки неактивни части на една хладнокръвна система? Кой обърна полюсите на ценностната ни ситема и ни тласна към забрава и невежество? Как ние участвахме във вземането на това решение - за нас?
Противниците на личния избор в раждането се сражават с помощта на аргументи като безопасност на раждането в болница, болницата като мярка за намаляване на смъртността при бебета и майки, концентрацията на богат и скъп инструментариум, медикаменти и квалифициран персонал за справяне с различни усложнения, липсата на условия за развитие на извънболнични практики, и липсата на кадри и ресурси за това.
А дали е така и какво всъщност стои зад страховития лозунг за криминализиране на домашното раждане?
Ако внимателно се проучат статистиките, ясно се вижда как страни където моделът на пренатална грижа е акушерски (цялостен, една акушерка следи бременността, раждането и постпартум периода, добре познава своята пациентка и я препраща към специализирана медицинска помощ в случай на необходимост и отклонения от нормалното) и условията на живот позволяват пълноценно хранене и висок до задоволителен стадарт на живот, смъртността на новородените е най-малък. Това лесно може да се отнесе към една от основните функционални различия на тази система от грижи, която е базирана на ПРЕВЕНЦИЯТА, ПРОФИЛАКТИКАТА и РАННОТО ДИАГНОСТИЦИРАНЕ на отклоненията. В този модел на грижа отношенията са повече човешки и предразполагат към по-задълбочено и ефективно взаимодействие между пациент - здравен специалист. Доверието към медицинската грижа е по-голямо и резултатите не закъсняват. Семействата остават удовлетворени от грижата и начина, по който са изживели това събитие като лично, семейно и социално. В страните, в които акушерският модел на грижа е добре застъпен, отношението към раждането е хуманно и позитивно, жените са удовлетворени от родилния си опит, и се наблюдава по-висока раждаемост.
Редно е да се запитаме защо световната тенденция в последните години е към органичаване на този модел на грижи, въпреки добрите резултати погледнати от няколко аспекта? Дали това силно влияние на фармацията и технологията върху раждането не се дължи на увеличаване на мощта и желанието за по-голям пазарен дял на фармацевтичните компании? Възможно ли е в наши дни фармацевтичен гигант да притиска правителство за да ползва осигурени пазари, да купува експертни мнения, да влияе на локалната и глобална политика?
Не става въпрос за конспирация, а за съвсем нормални социални и икономически явления с добра почва за развитие. Наклонът е голям...подвеждането лесно...нека мислим.
Иначе медицината, науката, техниката - те имат своето място в човешкия живот, не бива да ги отричаме, но не бива и да стават панацея, заличавайки всички останали аспекти и влияния, връщайки ни в зорите на човечеството, когато нашите предци са били невежи, незнаещи и неможещи - само че за прогреса тогава е работил естественият подбор. Натрупването на знания и умения е било критично за човешкия род. Забравихме как безопасно да употребваме благата на съвремието без да отваряме кутията на Пандора. Станахме пристрастени консуматори, немислещи пациенти, безотговорни родители, защото над нас се провъзгласи един по-висш организъм - политическата СИСТЕМА държава..и станахме зависими, поребени от собственото си необуздано влечение към сигурността и покоя. Сега няма кой да се погрижи за този прогрес в условия на искуствено наложено профанизиране и поддържане на невежи, некомпетентни, неспособни и зависими хора, освен самите хора да получат мотив да станат независими, информирани и способни да оцеляват - чрез своите решения....Това е предизвикателството - ще осъзнаем ли навреме къде свършва пързалката, по която стремително се спускаме надолу "ЗАБАВлЯвАЙКИ" се (да решаваме ежедневните си проблеми) и забравяйки за собственото си място, изграждане и израстване като индивиди първо, и после като общество? Ще осъзнаем ли достатъчно бързо какво всъщност се случва и какви са глобалните процеси протичащи скрито зад различни политики и лозунги? Мислете...действайте - съграждащо с Мъдрост и Любов!
И не забравяйте: науката доказа, че децата започват да учат още като ембриони. Всяка мисъл, емоция и действие оставят траен отпечатък върху личността и тялото на детето в утробата! Нашите постъпки по време на бременността и раждането, нашето отношение и действия ще изградят утрешния свят! Свят на творчество и автономност или свят на невежество и зависимост - ние избираме!
Раждането е повече от политика - то е въпрос на оцеляване на вида!
Няма коментари:
Публикуване на коментар